КОГАТО ТОГАВА
Все пак успокой се, страхливо човече.
Внуши си, че Краят е още далече.
И нищо, че времето бързо ще мине.
Какво са например шест – седем години.
Ще каже съдбата: „Достатъчно! Ти си!“.
И тръгваш... И нищо от теб не зависи.
Стоят милиони на върволица.
И беден индус... И английска кралица...
И все едно колко живял си до днеска.
Играл си в една бутафорна пиеска.
Вживял си се в ролята... Но... Ала бала...
Последните реплики... Идва финала.
Страхливо човече... Ела... Успокой се.
Послушай ме... Идвай при мене... Не бой се...
Ръката си дай... И ще тръгнем с теб двама...
Ще видиш, горкото, че тук страшно няма...
Недей да му мислиш... И да не ти пука
колко години остават ни тука.
И колко ще трае небесната квота.
Живей си Живота... Живей си Живота.
И нека той сам един ден да решава.
Когато тогава... Когато тогава...
Недялко Йорданов